Знак безкрайност

24 mar 2021, 10:47 2022-03-21T18:40:17+02:00

Poesía

691 0 2

Създадох обич в себе си голяма,
искрена и страстна всеотдайна,
любовта ми стигаше за двама
с пламък от една вселенска тайна!

Като среща на слънце и луна
две лица погледнаха с душите си
невидимите нишки между тях
изплитаха, тъчаха на пътя дните си.

Слънцето изгаряше до прах
старите ни връзки на страха,
да отворим сърдечния си праг
и през процепи пропуснен светлина.

Луната будеше със своята мистичност
духа във нас да разгори
спомените от далечна вечност,
колко сме се търсели преди!

Слънцето изгаря само крехкото,
а любовта ми беше плюс безкрайност,
вървя със нея и съм в цялото...
Сега съм Аз, ти беше огледалото!

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

eleonora6 (Елеонора Крушева)

2021-04-18T20:44:53+03:00

Благодаря, Калин!
amethyst (Калин Пантов)

2021-03-24T11:07:52+02:00

Силно и красиво, Ели! Успех!