ЗНАК, ЧЕ НИ Е ИМАЛО...
Трупаме вещи, лъскави съдове.
Мъкнем ревниво полезни неща.
Тежки, претежки диплим чеизи.
И в раклите с тях се зазиждаме.
Спуснати щори в тъмното тулят
пориви, жажда, терзания, страх...
Крепости вдигаме.
В стените им вграждаме
като жертвени сенки свойте съдби.
Огради високи, капани разчекнати
навред сме поставили - ...