20 ago 2013, 20:50

Знам 

  Poesía
541 0 0

Знам... 

Хвана я за ръка и я отведе... 

в някой тъмен ъгъл през нощта.... 

И към нея се наведе...

за да я целунеш веднага... 

 

И страст през тялото ù мина... 

И през твоето дори... 

И се стопли като от камина...

защото плътта ù гори... 

 

Каза ли и че е най-красива...?

Че с нея ти се чувстваш Бог... 

Ако знаеше милата,

че ти си Бог, но най-жесток...!!!

 

И я върна тайно ти... 

Все едно, че не я познаваш...

В нейните очи блестяха сълзи,

а ти при мен дойде да заспиш... 

 

Но усетих погледа ù днес,

тя искрено ме мрази... 

А за теб копнее,

колко е заблудена тази... 

 

Тази сцена я видях преди години,

само че бях аз на нейно място... 

Щастлива ме е правило това... 

да съм черната му тайна на нощта... 

 

Мила, недей ме мрази... 

Някога от него и теб ще заболи... 

В неговите гърди няма сърце... 

Той обича само себе си...!!! 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??