на Артур
Когато се разделяш със приятел
в сърцето сякаш, нещо ти се къса.
По-лесно е, ти сам да се изпратиш,
тогава нищо няма да се скъса.
Макар да зная, че ще има още
срещи и раздели помежду ни,
така боли раздялата ни снощна,
че бледи са най-силните ми думи.
Една следа, албумите разглежда
на спомените и не дава мира.
Душата ми заспива, но надежда
на топло в нея сякаш се е скрила.
Раздялата е временна и кратка,
но времето делител е ужасен.
Сякаш, че се спускаш по пързалка,
надявайки се долу да е пясък.
Такъв приятел всекиму желая.
Ангелите са в човешко тяло.
Кога ще си го видя, сам не зная,
но знам, че ще се случи като цяло.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados