Зора
(на Миляна)
Изгорях. Наново се раждам
и вали над мене цветът от вишни.
Усет на чувства, усет на жажда,
дъги от лъчи многогодишни.
Изгряха звезди, небето опръска ги
с течения от нощна прохлада.
И отново тези нощни дъги,
чиито лъчи са наслада.
Звуци довяват птичи пера,
потъва нощта във мъгла. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse