18 feb 2017, 13:42

Зора съм 

  Poesía » De amor
557 4 7

 

Понякога...

съм просто тишина,

в зениците събрала снеговете,

и бавно, като капчици тъга,

се стичам тихо по лицето ти.

 

Понякога...

съм пролетна роса,

в утрото погалена от цвете,

и от прашеца  ѝ събирам топлина,

за да притопля сърцето ти от ветровете.

 

Но искам...

винаги да съм зора,

с птиците да гоня необята

и да летя високо над света,

с открадната целувка от небето ти.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??