Зов

20 jul 2014, 11:06

Poesía » Otra

637 0 4

Зов
И през своята рана небето
сещаше земния тътен.
Съдбата войнишка е клета,
и клето заспива сърцето.
Последен залп и после нищо...
преглъщам лепкава тъма.
В обгорелите стърнища
в кръв чакам сам смъртта.
Ела, вземи ме като хала,
душата ми отвей за миг,
макар е тежка сякаш камък, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Зов

Искате да прочетете повече?

Propuestas