Зове душата ми поезията,
търси вдъхновението и,
когото се смее и се усмихва,
когато плаче и когато се моли...
когато пее и когато пише...
в нещо свято, тъй искрено
в нежно и диво съкровение
рисува своето мечтание,
всичко това, което чувства...
в безкрайната любов на това,
което е създадено с душата...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Ангел, радвам се да те видя!
Нежност, изпълнена съм със щастие да те видя отново!
Ел, скъпа приятелко! Липсваш! Щастлива съм да те видя отново...