О, зов, зов си призори
и потъвам в ръцете ти.
Пясъкът е нашето легло,
и ухае на море и сол…
О, зов, зов си в нощта,
когато замлъкне деня.
Зов, когато заспивам,
и когато се събуждам.
И цялата така изгарям,
и небето под краката ми е.
А земята горе е високо,
и отвежда ме далече. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse