7 abr 2013, 14:18

Зов от плитчината 

  Poesía » De amor
580 1 1
Във тази стара, стара, стара плитчина до рифа,
в която се целувахме и къпахме като деца,
заседна корабът ми натоварен – щом поисках
със съкровища от обещания и думи да те отвлека.
Изпуснах дисциплината, моряците ми се напиха…
Зад борда падна старата мечта.
Бях пратил гларуси по теб, но те ми заявиха,
че сутрин се целуваш с изгрева,
със залеза прибираш се за през нощта...
Намерил сили в мачтите - най-после примирих се.
Изневерите немирни все някак си ще ти простя.
Напущам плитчината… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??