28 nov 2007, 9:43

Зов за свобода 

  Poesía » Otra
1163 0 5
Една сълза,
лице от камък.
Една съдба,
загасващ пламък.
Две протегнати ръце
към необятна бездна.
Кърваво, пронизано сърце
за миг изчезна.
Празни очи
изричат своята молитва.
Познати, до болка, лъжи -
и с тях се свиква.
Невинна жертва,
търсеща спасение.
Нечута клетва
и последно извинение.
Надеждата залязва
и изгрява мрака.
Изгубен пътник
своя изход чака.
Викове без край
и тежки думи.
Истина или лъжа,
без връзка помежду им.
Страх от самотата,
носеща смъртта.
Прорязващ тишината
зов за свобода.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??