Ще стигне ли до теб зовът ми
или словата от вятъра понесени
нейде ще се разпилеят
в безкрайнстта на тоя свят?
Ще различиш ли стъпките ми
сред хилядите други
или в унеса на делничната суета
нехаен ще минеш покрай мен,
увлечен в проблеми и утрешни дни?
Чуваш ли в тишината моя вик,
шепота ми – сред екота?
Виждам как усмихваш се
небрежно, по момчешки мило,
с глас дълбок ми казваш строго
„Вярвай! Чакай още малко!”
Сърцето ми образа ти сътвори
Ще стигне ли до теб зовът ми?
Да спра да питам аз не мога...
© Антонина Todos los derechos reservados