27 jul 2021, 19:53  

Зрител в делничен антракт 

  Poesía
404 3 5

Останал сам след скръбната раздяла
под покрива притихнал от тъга,

във ъгъла мушкато пожълтява,
в прозореца оглежда се дъга...


А ти си сам, надвесен над живота,
не в него - зрител в делничен антракт.
Мълчи разбиращо старинната икона,
часовникът забавя равен такт.


Във стаята, захвърлено мечето
опитва се сълза да задържи.
Момичето с начупеното детство
във друга къща пъзели реди.


И няма място в празната къщурка,
където сън спокоен да влети - 
събираш спомени, милувки, грешки...
И тръгваш надалеч, че тук боли.

 

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Мария, не се притеснявай за коментари и оценки!
  • Красива тъга, предадена на читателя по превъзходен поетичен начин! ❤️ Бях тук, прочетох го и му се възхитих още при публикуването, но нещо е отвлякло вниманието ми и съм пропуснала да оценя и коментирам. Но затова пък сега ти казвам и едно възторжено браво, Гени!🌹❤️🌹❤️🌹
  • Тъжно, много тъжно...
  • Красиви редове!
    Целият живот е пъзел и докато го наредиш - той свършил.
  • Скръбно, но хубаво!
Propuestas
: ??:??