В картини от безкрайни мисли плуват изострените мои сетива,

в море от уморени спомени и мъничко сладникава тъга.

Погледа ми иска в твоя да се загуби, да скита сред диви светове,

да открия първичното във мене сърцето ти зове!

В недра от преплетени лиани светлината си проправя път,

където в тъмнината тихо са заспали зверове от кръв и плът.

Прокрадвам се на пръсти – моля се да продължат да спят,

ала вместо те да мъркат, започват да ръмжат.

Всеки нерв в тялото ми се обади, усетих им дъха по мен,

усещах как ръцете ми по тебе спускам, как ще бъдеш укротен!

Запъхтяно сърцето ми в галоп препуска

и преследвано от пъргавите твои чувства,

започна то по гърдите ми да блъска.

Зверовете в теб носят своите тайни имена,

веднъж познала ги аз ставам им слуга.

Аз ги търся в джунглата безкрайна, на която викаш ù душа,

а тичам невъоръжена без да знам накъде да продължа.

В твойте чувства бавно преоткривам своите дори,

от себе си се плаша – от това, че и в мене звяра спи.

Но аз ще го оставя да живее, нека спи

и тайничко ще се надявам, че си ти, този който ще го укроти...