Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
17 oct 2018, 3:00

Звезда 

  Poesía » De amor
734 10 26

Видях,

как пада Звезда

следата,

огнена диря

изгасва,

оставя мълва

за нещо несбъднато

зад завесата синя.

От къде е дошла

от чии обятия

нима там Любовта

родила е

звездни разпятия.

Небето е в пепел

частици от чувства

парченце от лед

само остава

дали било е

забито в сърцето

загледан в звездите

самотен гадая.

 

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

 

 

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Светла,нали знаеш малко сме особняци.
  • Само поет би го описал така...
  • Руми,усещането за нещо което ще се случи ни преследва дълго след тази гледка.Прекрасен повод за мечти!
  • Падащите звезди винаги оставят едно приятно чувство след себе си, може би защото ги виждаме предимно в красивите летни нощи! Благодаря ти за този стих, Гавраиле, накара ме да помечтая! Поздрав!
  • Иржи,осъзнах колко си права!Друго е да можеш да пипнеш но внимателно с желанията.Че колкото желания толкова и последствия.Благодаря ти за стиха толкова поучителен за мен.
    От мен една широка усмивка!
  • Невежеството някога гадало,че звезда
    падне ли,то значи,че човек умира....
    а влюбен ли си и в мига си пожелал
    да се сбъдне нещо,сам кое избираш...
    Не тъгувай,Гавраиле,че това явление
    е красиво,но измамно.А се вгледай
    по земята за звезди!И в сравнение
    тях би могъл да пипнеш,но внимавай
    от тях какво ще пожелаваш и обещаваш,
    което падащи звезди не ще помогнат да оправиш!!!
  • Хари,добре си го казал.Звездни деца сме и за това и в сетния си миг гледаме към тях.
    Генек,радвам се че ти хареса.
    Еси,както винаги все ме насърчаваш.
    Надежда,все се надяваме че падналата звезда не нашата.
    Юри,невероятен както винаги.
    Маргарита,докато се наглася да си пожелая тя беше вече угаснала.
    Роби,благодаря ти за поздравленията,Приятелю.
    Милко,чудесно стихче.Много точно си го казал.
    Хей Щурак,младостта ми с твойте думи идва пак.
    Катя,усетих изумруденото отражение на стиха си.
    Мимоза, нали самият живот е една загадка.Благодаря за присъствието.
    Албена,същото чувствувам и в твоите стихове.
    Дочка,с удоволствие прочетох коментара ти.
    Владо,Приятелю,начина по който изразяваш своите оценки винаги е повод за вдъхновение.Благодаря ти!
  • Чудесно написано стихотворение, с привкус на загадъчност!
  • Много красиво!... Видях и почувствах...
  • Добро е! Малко ми е загадъчно...но интересно изразено.
  • Поздравления за стиха ти, Гавраил!
  • Следвай мълвата, гадателю
  • Поздравления за поета, загледан и влюбен в звездите!...
    Хубав стих!...
  • Дано си си пожелал нещо! А тя... тя едва ли е отговори. Поздрави! За теб остава любов!
  • Имам си приятел! Една звезда ми е приятел!
  • Всеки има своя звезда...И я следва...
  • Почитания, Гавраиле!
  • Странно - и харесвано от мен...
  • Поздравление,Гавраиле!Произведението ти третира извечни въпроси,които ние хората като звездни деца си задаваме!
  • Винаги добре дошъл на моята страница.Хубав октомврйски ден ти желая!
  • Защо ни търси самотата?
    И все въпроси задава...
    Над човека бди звездата
    на небесната държава.

    Поздравления, Гавраил за философските послания!
    Жив и здрав бъди!
  • Василка,важното е да ги разчетем.
  • "Небето е в пепел частици от чувства парченце от лед" - колко много казват!
  • Да, наистина е така, посланието е важно.: И на теб, Гавраил, Октомври да ти донесе още творчески вдъхновения.
  • Илияна,но с важно послание.Хубав Октомври ти желая!
  • Интересно, звездно парченце.
Propuestas
: ??:??