И стигнахме до този момент скъпи мой
Докоснахме и най – дълбоките си рани
И кой от двама ни не ще се брани?
Болка и любов признавам са велики
В емоциите намират се известни прилики
Няма нищо да ти обещая за животите напред
Защото за мен ще е запазен първият куплет
Вещица злокобна и магьосница едва ли
Минал си от там и знам че се опари.
Добре дошъл, ти вече си готов
Да разбереш какво е истинска любов.
Добре дошъл даже малко закъсня
Сега се нижат пролет, лято есента....
Бавно раните зарастват в душата
Ти вече си свободен, излез от тъмнината.
Погледни нагоре, погледни луната
За тебе там ще има специална звезда, която ще те чака.
© Деница Филева Todos los derechos reservados