Звездa

20 dic 2021, 10:35

Poesía » Otra

794 6 10

Тя бе обрулена и гладка,
там под върха, плешив почти,
далеч от хули и нападки,
в небе узряло за мечти,
протягаше снага към Бога
и плачеше след всеки дъжд.
Орел, примрял от изнемога,
скалата приюти веднъж.
Душата му непримирима,
в прегръдка каменна присви
и тя другарче да си има,
че на високото уви, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Звездa

Искате да прочетете повече?

Propuestas