Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
20 dic 2021, 10:35

Звездa 

  Poesía » Otra
743 6 11

Тя бе обрулена и гладка,
там под върха, плешив почти,
далеч от хули и нападки,
в небе узряло за мечти,
протягаше снага към Бога
и плачеше след всеки дъжд.
Орел, примрял от изнемога,
скалата приюти веднъж.

 

Душата му непримирима,
в прегръдка каменна присви
и тя другарче да си има,
че на високото уви,
ни стръкче жилаво, ни драка,
не никне в сивата ѝ  гръд,
скалата птицата дочака,
та заедно да полетят.

 

До днес Балканът все разказва,
на вятъра  гласа подел,
скалата в топлата си пазва,
спасила стария орел.
Веднъж за тях дошла отдето,
прикрита дебнела ги смърт.
Звездa изгрялa на небето –
орелът в топла скална твърд.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??