7 mar 2007, 11:17

Звезда е моето име... 

  Poesía
738 0 6
Звезда е моето име... мъртва сред вселени, мълчалива и студена. Безкрая е моята сянка, следваща тихи пътеки... на едно изгубено Сърце. Пречупена воля... защо ли днес деня гори, където молитвите гаснат, сред дъжд от искрящи лъчи. В студена роса, тънат очите, а изгрева далеч е от душата. Звезда е моето име... безмълвна в нощта... треска в тъмата... познала само самотата... на Луната утеха... и на пътника в нощта... единствен компас, а за самата себе си... от сълзи, постеля.... Днес вече Звездата не Кърви.... има само студени лъчи... ... от ясна зора. Кой иска тази звезда?...

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бог иска тази звезда,за да види себе си и свойта светлина!
  • Благодаря ви за красивите думи.Благодаря ви
  • И на мен ми хареса!
    Поздрав!
  • Нека студени лъчи бъдат стоплени от нежен поглед на момиче!
    Поздрави за стиха!
  • Ето какво пише Фридрих:

    Звезден морал

    Обречена на своята съдба,
    какво, звезда, за теб е мракът?
    Бъди блаженна във вечността,
    далеч от нейната несрета!
    Огряваш над безкрайни светове,
    за мъката си забравил!
    Един е твоят дълг: гори!

    Гори и ти, защото всеки гледа към небето и търси своята звезда! Не знаеш кога някой няма да се припознае в твоята
    Браво!
  • Тъжна е твоята звезда, Пламене!
    Кой ще я пожелае?
    Поздравявам те за поредния прекрасен стих, днес!
Propuestas
: ??:??