14 dic 2011, 0:33

Звезда и облак 

  Poesía » De amor
2627 0 27

 

И без вълшебното Сезам

в сърцето ти проникнах някак,
но как да те възпра - не знам...

Светулка в пазвите на мрака.


Не бих могъл. И ето ти,
току дошла, ще ме напуснеш.
А аз пък твоите черти

с очи и с благодарни устни...

 

... до призрачния залив жълт
на сънищата ще прикоткам

и ревностно ще удължа
надхитрянето със живота.

 

И там среднощ ще засадя
усмивка, две, въздишка топла,
видял наблизко как звезда
припряно разсъблича облак...

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??