Ако животът ти обърне гръб
и останеш сам сред пустошта,
вгледай се в Млечния път -
там припламва твойта звезда.
От млякото нейно си засукал
своята неведома съдба,
с надежди и чувства усукала
въжета за изпънати платна.
Нека свири вятър в такелажа,
буря да вилнее в душата ти -
очите не притваряй влажни,
следвай светлинната звезда ...
Всеки квант светлина
ти носи въздишка от обич
за живота, който досега си живял
и никога не ще да повториш ...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados