посветено е на баща ми
Димитър Кръстанов
Твоята звезда отлитна далеч в небосклона,
но остана тя да свети вечер над балкона.
Гледам я, за теб си мисля нощем в тъмнината,
спомням си за мъдроста ти - поглед в бъднината.
Труден бе животът земен, който извървя,
но остави трайна диря в нашите сърца.
Любовта ти бе сурова, но полезна нам.
Дали мога на децата аз кат теб да дам?
написано 1996г. 20.август. - една година след смъртта му
Снежана Кръстанова