Ти знаеш, че небе не съществува.
Не съществува даже и материя.
Осъден си от хиляди химери
на истина, която не изплува.
Звездата ти не може да залезе.
Живееш в Песента за нибелунгите.
Мистичен Рейн в сърцето ти навлезе,
понесъл ехото от крясъка на джунглите.
В око на бурята, възкръснал дракон,
съкровището древно ще опазиш.
Докато клетвата за изгрев не погазиш,
ще грее то - безсмъртен зов на Йерихон.
Не ти е жал за лунното мълчание -
безлунното накрая побеждава.
Най-силното е винаги сияние.
Незнаещият смърт света създава.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados