30 jun 2024, 10:33

Звездата твоя само ме окриля... 

  Poesía » De amor, Formas graves
249 7 7

Звездата твоя само ме окриля

дори далеч да е сред небосвода.

Сърцето ми в туптеж открива сила

за вярата в цъфтящата природа.

 

Дори далеч да е сред небосвода

красив е блясъкът ти, чудотворен.

В нощта си ти живота и кивота,

и светъл лъч в съня ми неуморен.

 

Красив е блясъкът ти, чудотворен

и вдъхновението ме закриля.

Духът ми влюбен, славещо отворен,

проглежда с аурата на яркост мила.

 

От всички светове със чар безброен

звездата твоя само ме окриля. 

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??