/На Тихомир, който днес трябваше да стане на 30 години/
На втори юни, рожбо, те родих,
на дата свята за народ, Родина,
но шест години... датата е стих,
чрез който болка в римите изливам.
Днес трябваше да стигнеш трийсете,
а ти остана си хлапак усмихнат,
но в снимките, за мен ти пак растеш,
и молиш се, сълзите да притихнат.
Изпращаш ми надежда и любов,
и мисъл, че не си се там изгубил,
щом има светлина, щом чувам зов, ...