Понякога те виждам във съня си
тъй спокоен,весел си.
Не искам никога да свършва
да те губя аз отново.
Звездите тъй ярко светят,
застанал си под нощното небе
и вятърът погалва твоята коса,
а аз гледам отстрани твоята
усмивка сладка. В мрака съм
се скрила аз,гледам как се радваш ти
на падащите отгоре ти звезди.
Понякога се чудя аз шанс дали
ще имам всеки миг да бъда с теб.
Ти си тъй нежен, на дете приличаш,
но това в теб обичам. Очите ти
кафяви и искрящи винаги
излъчват светлина. Накрая просто ще
се сепна от този сладък сън и ще
се усмихна а това колко много те обичам аз.
© Вероника Бориславова Todos los derechos reservados