Понякога те виждам във съня си
тъй спокоен, весел си. Не искам
никога да свършва, да те губя
аз отново.
Звездите тъй ярко светят
застанал си под нощното
небе и вятърът погалва
твоята коса, а аз гледам
отстрани твоята усмивка
сладка. В мрака съм се
скрила аз, гледам как се
радваш ти на падащите
отгоре ти звезди.
Понякога се чудя аз шанс
дали ще имам всеки миг
да бъда с теб.
Ти си нежен, на дете приличаш,
но това във теб обичам. Очите
ти кафяви и искрящи винаги
излъчват светлина. Накрая
просто ще се сепна от този
сладък сън и ще се усмихна
на това колко много те обичам!
© Вероника Бориславова Todos los derechos reservados