Звездите плачат
с парченца от лъчи
пречупени, пробождат синевата
небето натъжено
покрусено мълчи
морето стихва
учудено и вцепенено.
Звездите, нашите надежди
усмихват се на пратени мечти
и страдат
когато смачкани, обезверени
не гледаме нагоре
животът ни горчи.
Май, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
Благодаря!