13 oct 2012, 19:09

Звездица 

  Poesía » De amor
1007 0 5
Като малка, сияйна звездица
ти слетя в небосклона ми тъмен.
От гнездо на грижовна орлица
полетях и простора прегърнах.
И очите видяха тогава,
че светът не е в черно и бяло,
а преливащ в невидима гама
и от обич наситен изцяло.
Аз не знаех доскоро, че има
смисъл друг на пътеките земни.
И вървим през летата и зими,
от любовната тръпка пленени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??