4 ago 2014, 17:07  

Звездица 

  Poesía » Filosófica
544 0 0
Отминават години разпилени.
От мъката на дните натъжени!
Натрупала гневът в сърцето
Умря, умря в мен детето!
Родината от мене се отрече
Може би, не ще се върна вече...
Родината останала далече
Да прося в чужбина ме обрече!
Чуждият език говоря смело.
От ден на ден се трудя по-умело!
Чужбина... като мащеха ме гали
Забравяйки, косите бели да пожали! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??