ЗВЕЗДИЧКА
Къде си, звездичке моя необяснима...
защо не мога теб да стигна,
облаци теб забулват,
тъга се около мен застила,
дълги тъмни нощи идват,
следват все по-кратки посивели дни.
Излизам вън,
а есента на прага ми е спряла,
листата падат по асфалта,
дъжд завалява,
вървя и дишам свежест, примесена с омара...
няма птичи песни,
аз танцувам под мокрещите капки,
чудя се на цветните чадъри
и стъпвам в локвите нарочно даже.
Накрая, вир-водичка цяла,
изтичвам на прибежки до дома,
а ето, там... пак е... ТЯ,
доволна чака.
Минавам покрай нея
дори я поздравявам под размазания грим
и влизам вкъщи.
ТЯ какво си мисли,
че ще ме уплаши, като ме преследва?...
Та нали аз си имам късче от небето,
булото на нощта...
Ще дойде пак пролетта,
ще има още горещи лета,
още есени ще има
и студени зими,
а там, горе,
все моята звезда,
дори да не мога да я видя,
ще бляска тя,
за други... необяснима.
© Елизабет Фурнаджиева Todos los derechos reservados