22 nov 2013, 15:44  

Звездичка 

  Poesía » Civil
428 0 3

        Има думичка, която

        е като рубин и злато -

        но в България я свиха без следа.

 

        Смъкнаха я от пилони,

        от елхички, от пагони -

        нийде не оставиха звезда!

 

        Уж, че думичката нежна,

        не красива и полезна -

        кръвожадна и жестока уж била!

 

        Днес пчеличката нарича

        малкото си не  "Звездиче!",

        а му казва:

        "Ромбче мое, тук ела!"

 

        Ала пада нощ и ето -

        над Балкана, над полето,

        грейват многобройни светлини.

 

        Че, за радост, СеДеСе-то

        на звездите по небето,

        да си светят не можа да забрани!

 

___

От стихосбирката "Шибана държава", 1999 г.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    БРАВО ТИ!!!
  • Ех,Ангар!Де да можех да ги забравя тия звездички,може би щеше да ми е по-леко!Прадядо ми,баша ми,свекър ми,съпругът ми,най-добрите ни приятели...прехвърлям снимки,униформи и ...спомени!
  • Така си е, Ангар!Някои неща никой и с нищо не може да ги забрани!
    Суета на суетите!Споделям написаното и го оценявам!
    Поздрави от мен!
Propuestas
: ??:??