С жълта блузка на петна,

с дънки и с очила.

Видях я,

влюбих се

и я загубих.

Но как да кажа,

че от тогава до сега,

чувствам същото това,

готов за теб на всичко и сега.

Обичам те от мига,

в който те видях,

обичам те,

но чак сега разбрах.

Звездички много,

тя една - най-голямата звезда.

Ти си моята звезда

и винаги ще е така!

Изгрее ли, стопля всичко в мен,

изгрява,

но много рядко с мен.

Мъчно ми е,

че не искаш да си с мен,

мъчно ми е,

но кажи ми само мен.

Мразиш ли ме,

не разбирам,

но за теб си аз умирам.

Умирам и даже много да боли,

но знай,

че в сърцето ми си ти!

Казваше ми - "времето е наше",

а отдавна вече няма нищо наше.

Времето е моят враг,

минава,

пък теб те няма пак.

Иска ми се да го върна,

за да мога пак да те прегърна.

То ще е безкрайно,

когато те прегръщам

и винаги ще спира,

когато те целувам.

Но макар и да мечтая

все с теб да съм,

не зная

за кого си мислиш ти

и много ме боли!