Две бяха. Звездичка и Луничка.
Заедно вървяха, хванати за ръчичка.
Един ден, както си стояха,
Луничка пусна ръката на малката Звездичка.
Вече не вървяха.
Тогаз Луничка се обърна
към звездичката добричка:
- Недей да плачеш - каза. - Няма да те оставя самичка.
За мен ти винаги ще бъдеш едничка.
Усмихна се малката Звездичка.
Продължи Луничка:
- Както птицата не може ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse