Oще дълго ли сама на покрива,
залезите ще изпращам?
Още дълго ли сама, звездите ще броя
и ще чакам падаща звезда,
за да си пожелая отново теб?
Oще дълго ли сама на покрива,
гледайки звездите,
ще слушам любовната песен на щурците
и ще продължавам да те жадувам,
а устните ми от жаждата напукани,
ще мълвят във тишината твоето име?
Още дълго ли сама на покрива,
ще ме подмамва призрачна луна,
а аз безмълвна ще вия в нощта,
като вълчица зовяща своя вълк?
Още дълго ли?
И какво като на този свят те има,
щом до мен не си,
за да се възхищаваме заедно,
там на покрива,
на цялата прелест на звездите…
Развиделява… Звездите заспиват…
© МД Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso: