Звездни коледари

22 dic 2012, 11:49

Poesía

502 0 2

Като скитник се разхождам сред звездите,

те си светят, а пък аз мълча.

После поотделно всяка питам:

Вижда ли се моята страна?

Светло е мълчанието звездно.

Аз въпроса почвам да крещя.

И дочувам нежна Лунна песен

като топла майчина ръка.

Коледари с тежки ямурлуци

идват по пътека от звезди

и орисват дните ми за слука.

В празник емигрантството тежи.

Спомени нахлуват, а сълзите

капят като есенни листа.

Празни и ужасно дълги дните

са далеч от милата страна.

Нека в Коледната нощ Луната

коледари пак ми доведе.

В празници горчи от тишината…

Спомени душата ми преде.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

meshugaat (Лили)

2012-12-22T16:11:19+02:00

Много вярно
kampanula (Татяна)

2012-12-22T12:04:04+02:00

Мъчителни са спомените за роден дом и близки в тези празнични дни, далеч в нерадостната чужбина... Много трогателно стихотворение! Благословена и щедра да е Коледа за всички българи зад граница! Бъдете здрав, Валентин!