Всяка нощ пътувам към теб -
тиха странница в безсънните доби.
Пак вървя по пътя нелек,
в твоите сънища още ли бродя?
Прекосявам звездни поляни,
ромон чувам от лунни реки.
Сбирам цветята, от теб разпиляни
сплитам думи в красиви венци.
Вятърът впрягам в нежното стреме,
укротявам стремежът му бесен.
И при тебе пристигам навреме
с моята звездна, влюбена песен.
© Валка Todos los derechos reservados