31 ago 2013, 13:11

Звездоока 

  Poesía
1100 0 12
Каква прекрасна среща само, допир лек,
а сякаш, че до твойто рамо бил съм век.
Една изтънчена целувка - дълъг миг,
и вечерта над мен се спуска с твоя лик.
Симфония от летни птици, поглед мил -
дълбоко в своите зеници съм те скрил.
Да бъдеш с мен във нощи снежни, в тих покой.
Да те рисувам с думи нежни, да съм твой.
Да бъдеш моя - звездоока - дух и плът,
най-вярната до днес посока в моя път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??