valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
4 sept 2012, 16:37

Звучи смехът като жадуван дъжд 

  Poesía
775 1 5

Когато разкопчавам тишината

и хващам птици с двете си ръце,

които се вълнуват като вятър

под ритъма на твоето сърце.

 

Дрехите ни падат мълчаливи

към дъното на нашето легло,

а страстите, като вълни пенливи,

засъхват върху потното стъкло.

 

Когато мракът почне да вибрира

и сенките ни слее във една,

звездите през пердето се провират

и трепкат нежно в такт на любовта.

 

Заоблят се размекнати ъглите,

а стаята превръща се в ръка,

прикрила на Луната от очите 

две сгушени, прегърнати зрънца.

 

Тогава от мига се ражда вечност,

звездите се превръщат в слънчев лъч,

а в шепата на цялата божественост

звучи смехът като жадуван дъжд.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??