Съдбата своя сам избрах -
да бягам. Не, не те виня.
Загубих те. Върхът на моя крах.
Нека, нека сам сега вървя!
Вървя напред, но в мислите
завръщам се към толкова неща...
Виждам пак усмивката красива,
сияйна като хиляди Слънца!
Но звяр съм аз. И единак.
Само споменът държи ме жив.
Разлива се по вените ми мрак,
беззвезден и първично див! ...