Сипе се сняг.
Застила всичко
с тишина
и нощта,
от страх
белотата да не наруши,
промъква се на пръсти
едва-едва.
Безмълвие кристално.
С човчица,
закъснял врабец
по прозореца почука,
трепна с крила,
усмихна се
и отлетя.
След себе си остави
звънка тишина…
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados