Зъболечение

15 nov 2008, 21:55

Poesía

676 0 3

ЗЪБОЛЕЧЕНИЕ

Да правиш зъби си е приключение!

Подвластен си на разни настроения.

Театърът „Сълза и смях” бледнее...

Природата бодливо ти се смее...

Превръщаш се във страстен мъченик.

А докторът – грижовен и велик,

(защото болката успокоява,

терзае се за теб, кураж ти дава...)

Не спира с тънък хумор да човърка...

И в главния ти мозък смело бърка...

Орален дискомфорт ти причинява,

но после компетентно пояснява,

че туй е преходно и незначително...

А ти го гледаш болно и съмнително...

Но срамно е да нямаш зъби предни,

отвсякъде конфузен срам те дебне...

Изпадаш във нелепи ситуации

и предизвикваш бурен смях с овации.

Професионално докторът ти казва:

„Не си сама!” - и смело в миг отрязва:

„Ще можеш да се храниш и говориш,

и даже много бурно ти да спориш!

Ще притежаваш и усмивка лъчезарна,

ако желаеш на моменти и... коварна.

Ще заприличаш на актриса холивудска.

Но, моля, ти се! Ябълки не хрускай!!!

Гаранцията ти е дълга, но химерна.

На доктора ще бъдеш много верна.

Моли се зъбите да бъдат здрави.

Пък, ако нещо стане... ще се справим!”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.