БогданаКалъчева
От 1984 съм, но не тази на Оруел, а онази, в която Христо Проданов остава в Хималаите, Джон Ъпдайк пише „Вещиците от Истуик", а Лайънъл Ричи пее “Hello”. Растях в годините, когато комуникациите се развиваха скорострелно и от mirC с връстниците ми се преместихме в ICQ, после в Yahoo Messenger и Skype, а накрая се установихме във Facebook. Светът онлайн си беше цяла Страна на чудесата, чувствах се като Алиса и обикновено се подвизавах именно с това име в платформите. Е, признавам си, бях известна с още няколко псевдонима в популярни навремето ролеви игри и два-три форума. Когато обаче окончателно изчезнаха стационарните телефони от домовете ни, а мобилните устройства станаха достъпни за всички, магията се загуби. Очевидно заради възможността да бъде носена в джоба и използвана по всяко време. На всички ни е ясно, че вълшебствата не виреят в зоната на комфорт. Някъде по това време преоткрих удоволствието от четенето и писането на текстове по-дълги от съобщение в чата и публикация във форум. Започнах да събирам стиховете и разказите си в папки на допотопни компютри, да водя вечната борба на обикновения потребител с технологиите и да се моля поне веднъж да ми се случи чудото на преинсталацията без загуба на файлове. Когато няма обратна връзка, творчеството силно заприличва на нарцистични монолози, но в моя случай не стана така. Получих си я! През няколкото години, в които активно работих по дебютната си стихосбирка „Първата“ и сборника си с разкази „Жената, която не бях“, събрах кръг от здраво мрънкащи и по презумпция недоволни бета читатели, които да ме приземяват, когато си мисля, че съм написала нещо гениално. Рецептата ми за добра литература: вдъхновение, първа чернова, желание да изтрия всичко, втора чернова, бета читател (т.е. обигран хулител), желание да блокирам всички, окончателна редакция. Творчеството ми и аз нямаше да бъдем същите без хората, които са мрънкали пред, до и зад мен през годините. Ако не успея да им благодаря в посвещение, непременно ще го направя в епитафията си.
Obras seleccionadas
и в безпаметен сън да изтлея.
Нечовешко е все да горя,
помогни ми след теб да живея.
Остави ме да бъда жена, ...
дванадесет минути ни събират.
По гари и в житейски кръстопът
дванадесет послания намирам.
Дванадесет обятия прескачам, ...
Да губиш разсъдък. Свиреп да потичаш.
Да бъдеш вода. Но в най-черните вади.
Навред да поиш. Но пък сам да си жаден.
Не знаеш какво е. Откакто отказа. ...
и дали сме делили поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.
И не пее сред шумата дрозд, ...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
