dmadzharova
Хосе Диас Фернандес е представител на испанското културно движение „Поколението от 27-ма“, чието име е посветено на 1927г. (300-годишният юбилей от рождението на Луис де Гонгора), и което се характеризира със стремеж към реновация на традиционните литературни стилове, детайлен опис на човешката емоция, поглед към хуманността, (съ)страданието и любовта.
С преводите на неговите разкази бих искала да ви потопя в атмосферата на една малко позната война – Рифската (от планинския район Риф), която се води между Испания (в последствие и Франция) и берберските племена в Мароко, в периода 1911-1927г.
Всеки откъс от „Укреплението: роман за мароканската война“ е видян през неговите очи и по думите му, войната не е нещо, което да бъде възвеличавано, а да бъде видяно с всичките му брутални и черни краски, за да може по този начин, да й се възпротивим и да поддържаме мира възможно най-дълго.
Перспективата му за войната е неговият своеобразен протест, не придава на героите си славни черти, а реални такива, с цел да покаже как всеки човек може да попадне в условията на войната и да бъде погубен в нея. По думите му:
„Главната сюжетна линия се състои в драматичната траектория на войната, така както персонажът, с присъщата си безличност, иска да е испански войник, без значение дали е Вилябона или Карлос Арнеадо. По този начин искам да предизвикам интереса на читателя по един различен начин, тоест, хвърляйки го в един непроницаем и трагичен свят, без герои, без големи индивидуалности, така както тогава го почувствах в Мароко.“
Предава своеобразното си предупреждение и възражение на тази ужасяваща ситуация:
„Живеем в един изкуствен и скоростен свят, подмолен и либерален. Затова отричам традиционния роман, който досадно пренася описания и интриги, и опитвам [да създам] една различна форма на вечното предание. В това се корени и обяснението на частта от заглавието „роман за мароканската война“, което носи Укреплението (El Blocao).“
„Часовникът“ е първият и най-популярен разказ от „Укреплението“, в който можем да открием историите от фронта и отношението на автора към войната.
Отношението му към изкуството заявява по следния начин:
„Твърдя, че изкуството има една непреходна формула: емоцията. (…) Опитвам се да изненадвам разнообразното вълнение на човешката душа, да обрисувам настоящето й с изразната интензивност на метафората.“
Надявам се с моите преводи да допринеса за (по-)доброто познаване на испанската култура и душевност!
Приятно четене 😊
Obras seleccionadas
Хосе Диас Фернандес
Има души, толкова простовати, че единствено те са способни да разберат живота на предметите. Това е по-сложно и от айнщайновата теория.
Виябона, от Ароес, притежаваше часовник, който удивляваше ротата; един от онези огромни хронометри, които преди години германците про ...
Бяхме пет месеца в онова укрепление и нямаше изгледи да ни сменят. Нашите предшественици бяха тук на гарнизон година и половина. Помня ги свирепи и брадати, с измачкани униформи, гледащи със злоба чистите ни и усмихнати лица. Казах на Педро Нунес, ефрейтора:
- Паднахме в пещера като ...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
