Какво правя,за да ги оставя зад мен? Дали следвам сляпо инстинктите си? Крия ли гордостта си от тези лоши сънища? И се предавам на тъжни мисли,които са лудост? Дали стоя тук и се опитвам да го разбера? Или се опитвам да ги хвана в крачка? Доверявам се на някого и се превръщам в глупак от неискреността, или не вярвам на никого и живея в самота? Не мога да се овладея,когато съм толкова разпънат, правя правилните неща,но се губя в тях. Ежедневно прикривам чувствата си,но тогава Приключвам отново наранен От себе си