Съществува някакво извънредно усещане, свързано с наблюдаването на привършващ буркан с мед. Твърде специфично и неопределимо, че не съм сигурна дали човек може да го изпита по друг някой повод.
Медът е скрита магия. Златна приказка за дъждовен ден или за ранна сутрин. Медът е малка тайна и сладък шепот, от друг далечен непознат свят. Съкровище, скрито в стъклено бурканче, което чака да освети и стопли всяка мъничка частичка същество. Медът слепя в сладост дните, за да преминават плавно, и носи горчиви нотки, за да крепи установения баланс.
В полупразния буркан с мед е пълно със скрити и явни послания, със захаросани кехлибарени камъчета и с едно топло усещане за удовлетворение, за спокойствие. Цялата тази златна приказка, всичката магия, се е изляла в живота ни, долепила е миговете един в друг, захаросала е всяка усмивка, подсладила всяка кратка целувка. Донесла е няколко лъжички щастие и е обвила всичко с блестящ воал.
В полупразния буркан с мед е скрита онази истина, че всеки сам прави себе си щастлив. Дори ако това се измерва само по лъжичките мед в чая.