Сред безкрайната пустиня чувствам по кожата ми горещия вятър. Пред Морето, което няма край, стоя и морски бриз гали моята коса. А мислите ми се реят там някъде, в небето и мечтаят за по-добро начало. Иска ми се всичко да започне отново, за да мога да оправя това, което развалих. Не искам коли, не исам мъже, не искам апартаменти и вещи. Имам едно просто желание: искам теб. Знаеш ли колко много търсих? Обиколих цялата земя, преплувах морета и океани за да намеря теб. Исках, много исках да имам коли, мъже, апартаменти, но защо са ми те, като нямам любов, нямам нещо, за което моето сърце да тупти. Имах само предмети, които хранеха моето чувство за алчност. Не, нямах щастие, защото тези неща ме задоволяваха временно, те не можеха да ми купят спокойствието. Не можеха да ми откупят достойнството, че спях с по-стари мъже, които бяха за мен като бащи. Лъскави ресторанти, бързи коли и огромни домове - това бяха моите идеали. Умът ми си казваше, че това е най-хубавото, което мога да имам. Но за т ...