7 мин за четене
За знанието и безсмъртието
Там на високата скала, където елфите напускаха дома си, един млад мъж се сбогуваше с любимата си. Огромна пъстра птица силно размахваше криле и надаваше оглушителния си крясък, подготвяйки се за полет.
- Ако искаш, можеш да дойдеш с мен, Алора. – Каза той, галейки нежно косите ù. Нямаше намерение да остава, дори и заради нея. Съдбата го очакваше отвъд високата планина, дала убежище и сигурност на елфите през размирните времена на войните, водели се на човешка територия. Храмовете на Айгън вече бяха станали тесни за неговия кръгозор, искаше да изследва нови места, нови земи и да види всичко. Бе чел някакви легенди за ентите – дървесният народ, който живееше в гора, наречена Бейсинел. Някога елфи и енти са живеели в хармония, но за съжаление красивите се оттеглили нависоко, оставили ентите забравени или изсечени от враждебната човешка нация, на Фредрас. В архивите бе останал смътен спомен и само леко загатване, че Бейсинел се намираше някъде близо до Дурнас и н ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse