Веднага след пристигането на кораба в Холанар моряците побързаха да го напуснат, подобно на мишки, бягащи от потъващ плавателен съд. Не бяха виждали суша от месеци и сега жадуваха да опитат от всяко едно нещо, което цивилизацията можеше да им предложи – от прах по обувките до посещение в истински храм. Те бързаха да разтоварят всичкото карго и да се разплатят с капитана, за да могат да се върнат по домовете си за кратко преди да заминат отново.
Инари напусна кораба с всички останали, но не като пътник, а като багаж. След много мислене с Честър бяха стигнали до извода, че ще я изведат на сушата по най-безопасния начин – опакована в як дървен сандък с неопределено предназначение. Няколко часа преди да акостират на пристанището мак Никълсън се беше погрижил да намери празна кутия от храна, достатъчно голяма, за да побере свитото на кълбо женско тяло. В бързането моряците нямаше как да се усъмнят в съдържанието на пакета – все пак беше щампован и достатъчно тежък, за да се сметне за консер ...