ПОМОЩ
Една жена трябвало да отиде да нагледа засетия от нея грах, дали е станал вече за прибиране и да свърши някаква работа. За да не ходи сама на нивата, поканила майка си, да ù прави компания и да ù помага.
Започнали работа. Майката взела едно зърно, пъхнала го в устата и се опитвала да го сдъвчи. Но жената била възрастна и беззъба. Търкаляла зърното в устата си.
Видяла дъщерята, че майка ù непрекъснато дъвчи. Започнала да се дразни. Започнала да си мисли, че майка ù, вместо да ù помогне, ще изяде сума ти грах.
Търпяла жената, търпяла и чакала майка ù да престане да яде грах. Накрая не се стърпяла и казала:
- Стига толкова. Да се прибираме.
Двете жени си тръгнали.
По едно време майката се обадила.
- Днес цял ден се опитвам да сдъвча едно зърно, но нали нямам зъби в устата, само го търкалям.
Сега дъщерята разбрала какво е правила майка и съжалила, че си тръгнали. Но било вече късно. Нямало как да обясни защо си тръгнали и защо ще се връщат.