7 мин за четене
“Обичаш ли ме така, както аз обичам теб?”
“Да, обичам те.”
“Но ти всъщност не знаеш колко те обичам, за да прецениш.”
“Но го чувствам, разбирам го, когато ме докосваш с устни.”
Този разговор Мая водеше всяка седмица, по-точно всяка неделя. Когато се срещаше с Андрей в един малък хотел, частен, извън града. В един от онези „баровски” квартали, в които никнат като гъби цели резиденции и жилищни комплекси. Имаха един час, за да си кажат колко много се обичат. Дори не знаеше как се казва. Дали името, с което го наричаше, е рожденото му или просто профил...
Всеки ходеше сам, със своята кола. Паркираха отпред. И после влизаха в хотела, за да си вземат стая. Отпускаха се на голямото, широко легло. Близо час. Далеч от суетата, шума и мръсотията на живота, тези техни срещи бяха като допинг – вземаш една за отскок и настроението те държи цяла седмица, чак до следващата неделя. Нямаха нужда от физически контакт, за да почувстват топлината, която се спуска ниско долу в корема и се загнездва в най- ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse